ВЪЗХОДЯЩАТА КАРИЕРА
Тодоров цитира имената на своите учители, за да подчертае най-важния “късмет” в живота си. “Винаги съм имал невероятно добри Учители (с главна буква) – още от първи клас. Поклон пред всички тях!“
През 1984-та събеседникът ми организира Научноизследователска и производствена лаборатория “Програмно осигуряване” към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и е назначен за неин директор. Лабораторията е била хронологически първото самостоятелно предприятие в системата на висшето образование, създадено по всички правила на бизнеса – с банков заем, на пълна самоиздръжка, без каквато и да е бюджетна помощ. “Сигурен съм, че това предприятие трябва да бъде запомнено поне по следните две причини – разказва Тодоров. – То създаде техническия проект и цялостното базово програмно осигуряване (BIOS, операционна система, езикови транслатори, свързващи и текстови редактори и т.н.) на ЕДИНСТВЕНИЯ ПАТЕНТНО ЧИСТ БЪЛГАРСКИ КОМПЮТЪР “ПЪЛДИН”. Да, има и такъв!!! В Завода за сензори и сензорни устройства (Пловдив) бяха произведени и експортирани над 40 000 броя. За развитие на приложни продукти беше създадено смесено предприятие с екипи, освен в София, в Томск, Донецк и Москва.
“Програмно осигуряване” създаде и първата система за комплексно управление на икономиката на територия – в случая на Варненски окръг. Силата на предприятието беше в невероятно добрия млад екип – повечето от неговите членове започнаха работа още като студенти. За онези времена това беше рядкост.”
През 1994 година Тодоров става управител на ФИНАНСОФТ ООД. “Това е компанията, която създаде първата българска, по мое нескромно мнение, истинска ERP система –ProMAN – категоричен е той. – От началото на 2005 година съм директор “Маркетинг и развитие” на компанията Л-Клас.
Какъв е пазарът на ERP системи, какъв дял от този пазар държи вашата фирма?
Не мога да се ангажирам с точна оценка на пазара. Но твърдя, че в последните 3 години се разширява. Все повече ръководители са наистина бизнесмени, разбиращи значението на управлението и осигуряващите го системи.
Що се касае до Л-Клас, то по данни на независими изследователи на пазара тя се нарежда на трето място сред фирмите, осъществяващи в България ERP проекти изобщо – след SAP и Microsoft. Но ние сме на първо място в страната по брой завършени проекти за управление на промишлени предприятия.
Ваши клиенти са големи компании от машиностроенето, както и хотели. Ще ми се да попитам къде ги намирате тези клиенти у нас?
Намирането е взаимен процес – ние търсим добре развиващи се предприятия, искащи партньор, който не само да им разкаже, че някъде по света система “Х” върши чудесна работа, но да ги заведе и им покаже работеща такава в българско предприятие. Нашата най-действена “рекламна медия” са доволните ни партньори.
Очаквате ли в близко бъдеще у нас големи стратегически потребители?
Предполагам, че под “стратегически” разбирате чужди. Очаквам, че в България ще навлязат нови чужди инвеститори. Но не знам, от позициите на български производител на собствени програмни продукти, дали трябва се радвам. “Стратегическите потребители” идват със своите “корпоративни решения”. И нищо не може да ги накара да променят тези решения.
Съвсем друг е въпросът, че България остана без национални промишлени продукти. Българският промишлен гений е унизен до категорията “други доставчици” за чужди компании. Страшно ме боли за създалата се ситуация. И не вярвам тя да се промени в близко бъдеще.
Какво е мястото на българските ERP системи?
Нашите системи не са по-лоши от чуждите. В редица отношения (“Беден човек – жив дявол!”) – и по-добри. Тяхната конкурентоспособност би се повишила, ако реално осъществим взаимодействие с българския бизнес.
Предполагам знаете, че чуждите промишлени компании са “ракети-носители” за програмните продукти на техните сънародници. Все още българинът “по подразбиране” предпочита чуждото. Не е отминал периодът, когато към български продукт се посяга след изчерпване на ресурса от време, пари и нерви (много дефицитен ресурс), дадени за вносен продукт.
Ако българската, а не просто разположената в България промишленост действително се развие, то ще се развият и българските системи за управление. Още по-добре би било българският бизнес да излезе зад граница и да стане проводник за родните програмни продукти.
Българските фирми тежко плащат, вие като мениджър как се справяте с изказване от сорта – искам това, и това, от днес за утре, а ако може и без пари?
За щастие Л-Клас не е принудена да се хваща за всеки проект. Отново искам да подчертая – в последните години почти всички разбират, че продукт за 50 евро на лиценз не може да върши работа като продукт за 1 500 евро на лиценз. Нашите разходи (заплати, компютри, лицензи, наеми) са почти като тези на чуждите компании. Следователно не може да има драстична разлика в продажните цени.
Все пак на нас ни помага фактът, че потенциалният ни клиент може да се срещне без наше присъствие с потребител на нашия продукт, който да му покаже как печели реални пари от използването на този продукт.
Кои са конкурентните предимства на Л-Клас пред останалите на този пазар у нас?
Най-голямото ни предимство е собственото ноу-хау как се управлява промишлено предприятие и конгломерат от промишлени предприятия, как се внедрява такава система, как се създава система за ефективно управление на компания с използване на инструмента ERP. Това е важно, защото има действително прекрасни продукти, чието внедряване се проваля, тъй като екипът на внедрителя няма собствени, изстрадани знания и опит.
Друго предимство е непрекъснатото функционално развитие на продукта. Например смея да твърдя, че “Техноклас” е единственият в момента предлаган у нас продукт, органично съчетаващ ERP и MES (Manufactoring Execution System).
Важно предимство са знанията ни в редица специални производства: стоманодобив, ремонти, производство на стоки със задължителни ръстови отношения на количествата и т.н. Нашите специалисти говорят като равни с равни с потребителите на продукта ни.
ИЗВЪН БИЗНЕСА
Да, така е, Недялко Тодоров работи сложни неща, които обикновените хора трудно разбират – ERP и други такива. Оказва се обаче, че той обяснява тази тежка материя на своята дъщеричка, която е седмокласничка. Казва й, че неговата работа е в това да помага на хората да реагират със здрав разум и по най-добрия начин на непрекъснатото развитие на живота. “Приемете го като шега, но за мене ERP е равно на здрав разум в управлението”, смята събеседникът ми. Любимото занимание, което му дарява душевно равновесие и отмора от бесния работен темп, е четенето. “Моите близки са ме издигнали, а може би – понижили, до ранг “книгогълтач”, смее се той. Много обича да пътува със семейството си и с приятели. По възможност – всеки път на ново място. И да се разхожда в планината.
Източник – www.sagabg.net