За етапите на внедряване на ERP система (с усмивка)

В предишния брой на безкрайно уважаваното от мене списание “Счетоводство & компютри” се постарах да дам кратко и достъпно определение на концепцията ERP и реализиращите я продукти.

За моя радост последваха множество обаждания. Един от най-често задаваните въпроси може да бъде формулиран по следния начин: “Защо, след като ERP – системите са такава благодат, практически не се срещат щастливи потребители, особено в процеса на внедряване ?!”. 

Настоящият брой съдържа сериозни отговори на този въпрос. Аз ще отговоря, следвайки един стар, добре познат виц.

В предишния брой на безкрайно уважаваното от мене списание “Счетоводство & компютри” се постарах да дам кратко и достъпно определение на концепцията ERP и реализиращите я продукти.

За моя радост последваха множество обаждания. Един от най-често задаваните въпроси може да бъде формулиран по следния начин: “Защо, след като ERP системите са такава благодат, практически не се срещат щастливи потребители, особено в процеса на внедряване?!”.

Настоящият брой съдържа сериозни отговори на този въпрос. Аз ще отговоря, следвайки един стар, добре познат виц.

 

Етап 1: Всеобщ възторг

Ура! Ура! Ура! След дълги търсения, преговори, извиване на ръце (искаме всичко, веднага и безплатно) закупихме (наехме, договорихме) ERP система и приехме доклада за предпроектно проучване и проекта за внедряване на системата.

Е, вярно, че по време на проучването всички бяха много заети (счетоводството, както винаги, нещо приключваше, търговците преговаряха, производствениците нещо усъвършенстваха, а шефът беше в чужбина). Но няма значение – това момиче (момче, колега), как се казваше, дето го назначиха миналия месец – им даде пълна информация.

Къде е проектът? А, в касата на ТРЗ? Бива, платихме толкова пари – трябва да си го пазим! Няма да го чете всеки, дето си няма работа!
Те нали са специалисти! Ще ги видим сега! Започваме!

 

А би трябвало:

Отново в най-дребни детайли обсъждаме проекта, определяме най-компетентните в своите области специалисти, осигуряваме им достатъчно време, проверяваме още един път програмата, подготвяме всички документи за една цяла последователност от действия – от поръчката на клиента до експедиране на продукцията.

 

Етап 2: Пълно униние

Я, и ние трябва да отхвърлим маса работа!

Че те технолозите не познавали счетоводителите.

Не е възможно да направим инвентаризация точно сега!

Майсторът, който знае рецептата, сега ли намери да се разболее?

Кой ще ти смята себестойност – трябва да готвим доклада за Общото събрание!

Данните, дето им дадохме, май са за по-предната година? Е, горе – долу нищо не се променило.

Сега пък обучение! Ама шефът спешно ме вика за оная доставка!

Марче, ела, че дъщеря ти пита какво да закуси!

Ама аз 20 години кова това желязо (мармалад, сметки …) – тези ли ще ме учат!

 

А би трябвало:

Най-после търговци, производственици и счетоводители заговориха на един език; действително уточнихме всички процедури; предадохме истинските салда; уточнени са всички дългове (аванси, цени, вземания, договори, доставки, технологии …); шефът разреши допълнително обучение; сами въведохме контролните данни; точно описахме пропуснатото досега; наистина с новите правила не се караме помежду си!

 

Етап 3: Издирване на виновните

Ясно, виновни са консултантите, разработчиците, онези от съседния завод (уж били доволни от системата, ама не казаха, че 2 години са се мъчили!) …

 

А би трябвало:

Кой и кога е сгрешил, ще видим по-късно.

Важното е ЗАЩО се допускат грешки, какво трябва да се направи, за да не се повтарят!

Събрахме се всички и отново, стъпка по стъпка, проиграхме всички процедури.

 

Етап 4: Наказване на невинните

Браво! Най-после уволниха склададжийката, оня инженер, дето все много знае, и бай Пешо от охраната! Не си спомням защо точно пък него.

А би трябвало:

Най-после системата от правила ни направи независими от отделните хора. Имаме правила и за изменение на правилата.

Всеки си знае задълженията. Който не ги изпълнява… вече се обадиха едни момчета, искат да се върнат в България!

 

Етап 5: Награждаване на невзелите участие

Ей, похвалиха ме – нямам сгрешен документ! То, май съм въвел само два!

Ама нали им казвах, че така не може, защото никога не е било!

Аз си карам по тефтера – колегите все ме ругаят, ама Гошо Скраба е мнооого доволен (и децата – също!).

А би трябвало:

Най-после и в длъжностните характеристики вписахме думите “РАЗВИТИЕ НА МЕТОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ”!

 

Сериозно заключение

Никой не може да внедри система за управление без дейно, добронамерено и компетентно участие на най-добрите специалисти от фирмата-клиент.

А още по-малко – въпреки тях! Ако можеше – защо им плащат?

Изборът на продукт не е завършек, а начало на много сериозна работа.

Разработчиците и консултантите по внедряване не са идеални, но по-добре да помислим преди да направим обратното на препоръките им.

Като всяка добра концепция, и ERP – концепцията е обречена на непрекъснато развитие. Затова никога няма да се появи продукт, който напълно да я реализира.

Ако един продукт не ни отеснява с течение на времето, значи ние не се развиваме. А както е писал Луис Карол, трябва бързо да тичаш, за да останеш поне на място !

 

Източник: Cio.bg

Автор: Недялко Тодоров                                                                                                 Дата:10.12.2003