В началото на октомври компания „ДКС” представи новия си проект – MES-система, реализиран на основата на система „Техноклас”. В резултат на работата се създаде действително ефективен инструмент за автоматизирано управление на производството на ниво цех, или както се казва, от машината. В рамките на мероприятието успяхме да си поговорим с един от ръководителите на проекта, Андрей Беляков – директор на производствения отдел на ЗАО „ДКС”.

За реализацията на проекта бе привлечена компания „Л-Клас”. Кое определи този избор?

Работата е там, че подобен опит във внедряване вече имаше дъщерната компания на „ДКС” – „ДКС-развитие”. За този проект бяха привлечени италианци. Но решихме да разширим географски търсенето и в сферата на интересите на ДКС веднага попаднаха няколко компании от България, Чехия, Германия и Русия. В крайна сметка съотношението цена-качество наклони везните в полза на българската „Л-Клас”. Най-определящо във взимането на решението бе, че те ни показаха реални предприятия, където техни проекти функционират. Нещо, което другите не можаха да направят. Компаниите, които ще изброя са достатъчно силни играчи, които вече използват тази система цялостно или частично. Това са Ralf Ringer, ОАО РКК “Енергия”, „Криогенмаш” и редица други.

На какъв етап от развитието на производството възниква разбиране от необходимостта от внедряване на MES-система?

Компания „Диелектрични кабелни системи” е на 15 години. През почти десет от тях данните от производството са се събирали ръчно, а планирането се е осъществявало чрез система 1С. Следващият четиригодишен етап на управление на производството премина с Excel-таблици. И едва през последните две години сме въвлечени в реализацията на проекта за автоматизирано управление на производството, където през последните три месеца работим в реална промишлена експлоатация на дадения продукт. Така че, времето ни принуждава да бъдем ефективни.

Без кого не би било възможно създаването на MES?

Тук много важен е сработеният колектив. Но водещи роли принадлежат и на главния технолог и на ръководителя на служба КИП.

Веднага ли се решихте да ръководите проекта?

Както управителя на „Л-Клас” каза: „Ако ръководителят не сънува проекта, то няма да бъде възможна неговата реализация”. Ние с директора на „Система 5” (дъщерната компания на ДКС, която произвежда металните изделия за ДКС) го сънувахме, затова инициативата бе в нашите ръце. Проследихме всички етапи на внедряване, ускорение, всички контролни точки.

А може ли да се „докосне” такъв, до голяма степен, виртуален продукт?

Ако се раздели на две части, то да. Първо – това е софтуер, интелектуална собственост, работа на екипа и т.н. Второ – това е „желязо” (сървъри, контролери, терминали и др.), чиято стойност е почти половината от проекта. Не по-малко важно е това, че преди това бяхме в предприятия, където вече е внедрена такава система. В частност, в обувната фабрика именно тази програмна обвивка й помага да оцелее на пазара.

Има ли разработени методики на оценката на ефективността от внедряване на MES?

Има няколко. Разликата е най-вече в оценките на срока на възвръщаемост на инвестициите. Ако по една от методиките предприятието ще работи с 2-3% по-ефективно, то срокът на възвръщаемост на проекта ще бъде 2-3 месеца. Според други разчети това вече няма да бъдат месеци, а дни с икономически ефект от милиони рубли.

Откъде тази съществена разлика?

Не мога точно да кажа, че постигнатите резултати са директно свързани именно с MES. В оценката влиза работата на голям колектив и много системи: ISO, ERP, CRM-решения и други продукти.

В такъв случай, навярно, е имало и противници на внедряването?

И сега ги има. При персонала се появи допълнително натоварване, срещу което те се съпротивляват. Особено на първия етап, когато трябва да се създаде база и да се премине от един програмен продукт към друг, да се проверят всички настройки и т.н. Какво да кажа, когато началници на смени и цехове преди четири години не знаеха какво е Excel. В крайна сметка доказахме ефективността на оценката на производството с помощта на екселски таблици, при което съпротивлението изчезна. Сега има друга система, и отново шоково състояние. Веднага се появиха проблеми от организационен характер: един несвоевременно е взел наряд, друг се страхува от компютъра – възложил работата на друг, не проверил и т.н. ето с какво се наложи и ще се налага да се борим.

Т.е. в етапа на внедряване се включва и усвояването на системата от сътрудниците. Колко време бе нужно за това?

Ще кажа като цяло за сроковете на реализация на проекта. Години наред ние се опитвахме да си изясним на коя програма да се спрем. Работехме с техническо задание и формулировка на процесите, подлежащи на автоматизация. Не е тайна, че автоматизация на бъркотията ще доведе до автоматизирана бъркотия. Затова бе направен разрез и описание на това как е сега и как ще бъде. Това е първото. След това започна непосредственото внедряване, което продължи също година. Започна съвместна работа на специалистите на „Л-Клас” и работната група на ДКС с паралелно обучение на заводския персонал. Уверявам Ви, че то и сега продължава.

Имаше ли сривове и доколко е защитена системата?

Някак се обърка календара и един от дните се оказа празничен – така го разбра системата. Но ние съвместно със специалистите на «Л-Клас» бързо разбрахме проблема и за един ден настроихме работата на системата. За решаването на по-сериозни ситуации са налице два резервни сървъра. За да се обнови базата, да се внесат съответните настройки и да се върнем в обичайния режим е нужен половин ден. Ако изведнъж излезе извън строя контролер или терминал, имаме резервни. От тази гледна точка проектът е защитен.

Какви резултати вече успяхте да постигнете?

Съкратихме времето за престой с 2,8 %, производителността нарастна с 8,8 %, степента на ефективност на използване на оборудването се увеличи с 10 %, външните рекламации се съкратиха с 44 %, бракът намаля с 0,6 %. Напомням, че това са данни от тримесечна работа.

Планирате ли да развивате още това направление?

Разбира се! През 2015 година ни предстои задача да повторим опита ни от Твер в Новосибирск, където „ДКС” откри нов завод. Тук ни предстои да развием модули за управление на качеството и управление на ремонтите. Това означава продължение на проектите с „Л-Клас”, но спестените пари позволяват инвестицията да бъде възвърната бързо. В по-далечна перспектива, в мечтите – подготовка към автоматизирано управление на цялото производство: от момента на създаване на продукта до технологията на производство с оценка на себестойността, планова и фактическа.

Има ли предел на такова развитие?

Във фабриката на Ralf Ringer „Техноклас” работи отдавна. Ежегодно към тях постъпват около 600 подобрения на различни процеси. За времето на реализация на нашия проект в завода се появиха няколко нови технологични линии, няколко нови производства, които искаме също да внедрим в системата. Ако „ДКС” продължи да се развива така стремително, както в последно време, то предстои много работа – това поле е безкрайно.

Въпросите задава Тимур ЖЕМЛИХАНОВ